За книгата: 2003 / В тази книга Лиз Бърбо говори за личната отговорност на всеки човек - отговорност не към някого, а към себе си, преди душата си, преди собственото си здраве. И то за дълго време. Така че страданието се предава от поколение на поколение; те дори не се осъзнават, защото се смятат за нещо обичайно. От детските травми, от обичайното страдание, нараства масово, универсално страдание, приемащо формата на социални, държавни и световни кризи. Тихият глас на Лиз БЪРБО се чува от мнозина. Нейните учения и нейните книги имат огромен успех. Защото засягат лично всеки. Предателство, несправедливост, унижение, терзанията на една отхвърлена, изоставена душа – това, както показва Бурбо, са дълбоко лични травми; но нали те са в основата, ако не и в същността, на цялото човешко страдание. Излиза, че няма нужда да се оплакваш от някого или нещо, няма нужда да хващаш и наказваш злодеи, тъй като закоравелият злодей - той? е и мъченик – седи във всеки от нас. Възможно ли е и как да го освободите и от страданието, и от престъплението Намерете отговора в тази книга и го използвайте?!